за есента

"Когато е есен
И вън завали,
Не пускай дъжда в своята душа.
Макар да боли,
Преглъщай омразата,
Тя няма да стопли твоята тъга.
Заслушай се в ромона, в тихата нощ,
В листата и шепота вън.
Студът си отива,
Отлита страхът,
Умората бавно превръща се в сън.
Забравяш обидите,
Своята гордост
И болката, стенеща в теб,
Омразата липсва,
А споменът спи.
И само в очите на тъжния дъжд
Ти виждаш разплакани своите мечти.
Когато си тъжен,
Не пускай дъжда да влезе
В твоята ранена душа.
Сълзите изсъхват, остава скръбта.
А вън е пак есен
И пак самота.