за живота и смъртта

... Няма истина за живота и смъртта. Никой не знае от къде идваме и къде отиваме. Но на мен ми е хубаво да вярвам, че има живот след нея. Там, някъде в отвъдното, душата витае, освободена от тежестта на тялото. Там можем да бъдем по-добре и по-свободни без оковите на материалните потребности. И без затормозяващите мисли за тях.

Знаеш ли колко сме жестоки ние, хората, когато сме добре? Знаеш ли как строго съдим и жестоко наказваме другия, без да си даваме сметка, че утре можем да се окажем на неговото място. И така глупаво вярваме в щастливата си звезда. Коя е тя? Къде е ? Може би в сърцето...

... А и лъжата... тя е толкова сладка... така нежно гали... Лъжата, че си обичан... Че липсваш... Че никога няма да омръзнеш...

 

... Навън вали. Небето плаче с мен. Дъждовните капки се сливат със сълзите ми. И криволичат. По лицето. И по земята. Като пътеки за никъде...